Случвало ли ви се е да се чувствате самотни сред много приятели? Или да се чувствате непотребни и отхвърлени от обществото? Познато ли ви е чувството на страх от мнението на околните? Събуждали ли сте се сутрин с мисълта, че ако един ден просто изчезнете, никой няма да забележи, че ви няма?

 Предполагам на всеки се е случвало. Това са едни от най-тежките моменти на един teenager (за повечето е така). Будите се и си мислите: защо съществувам? кога болката ще спре? как да се справя? защо точно аз? Но никой не е казал, че живота е лесен, нали? :) А дори и да беше, щеше да бъде скучен и еднообразен. Замислете се. Ако нямаше конкуренция и всеки печелеше, щеше ли да има мотивация? Ако всички бяхме богати и безгрижни, щеше ли да има състрадание?

 И нека когато всеки един от вас, който е чел това мое 'нещо', изпадне във един от тези гадни моменти описани по-горе, се сети за този израз 'Всички велики хора са започнали от нулата. Преминавали са през трудности, но не са се отказали. Че Айнщайн е проговорил на 6 години, но пак е станал велик учен. Във всеки един от нас се криел потенциал, колкото и дълбоко да живее във той, не го пренебрегвайте. Като се почувстваш тъжен си кажи " Аз мога, защото аз искам." Постоянството и упоритоста са ключовите думи.'