Един не толкова красив ум

Някой беше казал, че умът е мощно нещо - ако не го контролираш, той ще те контролира. Не си спомням кой беше.
Мъдър човек е бил, разумен. Опитваш се, ала понякога не става. Губиш контрол над мислите си. Те препускат твърде бързо.
И тогава ставаа страшно. Разбираш ли? Придобиваш нова роля. Превръщаш се във свой враг. Заспиваш и си мислиш, че сънят ще те спаси. 
Лъжеш се. Сънуваш кошмари и се стряскаш. Сънуваш ли наистина или това е реалността? Събуждаш се. За момент си спокоен,
че всичко е наред, но тогава се сещаш - заспал си, за да избягаш от реалността. Готов си да заплачеш. Стискаш юмруци и зъби.
Търпиш. Силните плачат сами. В умът ти се надига бунт, не,не революция. И това не е. Война ще да е. Но кои се бият?
Да, така е. Ти знаеш. Ти се биеш. Сам срещу тях, да. Твоите страхове, опасения, те имат лица. Имат си име. Демони ги наричат
повечето. Кой ще победи? Готов си да се впуснеш в боя. Сам с щит и меч в ръка. А те? Те имат оръдия. Много са, силни са.
Но те са твой, знаеш ли? Ти ги притежаваш. Всичко, което е в главата ти е твое. Контролирай ги. Насочи ги едни към други.
Страх срещу неувереност, тъга срещу алчност и омраза срещу злоба. Бият ли се? Не. Война няма. Ти вече победи. Герой си и го
знаеш. Ликувай, защото може да е кратък този момент. Успокояваш се. Сълзите ги няма. Умът е уморен, не тича.
Хващае го, сякаш е малко дете. Прегръщаш го и го контролираш. Всичко изглежда наред. Но си уморен от подготовката за несъстоялата 
се битка. Почини си. Не го мисли повече, но следващият път, когато ТОЙ избяга - върни го. Сам на себе си си господар.




Мразчно ли ти се струва? Но знаеш, че е истина, нали? Чудиш се 'Кой ли стои зад тези букви?'. Ще ти кажа.
Едно момиче, достатъчно силно, за да оцелее след хиляда битки. Не съм мъченица! Не! Просто момиче.
Николчева съм, ако се интересуваш. Просто нормално момиче.